Две небесни тела се сблъскват в дълбокия космос. Техните отломки могат да отговорят как се е формирала нашата слънчева система


Когато хората започнаха да изследват космоса, първият въпрос, който се появи, беше как се е образувала нашата планета? С откриването на много други планети се промени как се е образувала Слънчевата система? Остава дългогодишната теория, че системата е била оформена от мега-сблъсъци между скалисти тела.

Астрономите вече са забелязали гигантски облак от отломки, направен от сблъсъка на два небесни обекта в дълбокия космос, който може да даде представа за формирането на планетата. Няколко скалисти планети, вкл Земята и Луната са били формирани или оформени чрез масивни сблъсъци в началото на историята на Слънчевата система, тъй като при всеки сблъсък те непрекъснато натрупват материал, увеличават се по размер или се разпадат на по-малки парчета.

В проучване, публикувано в Astrophysical Journalказаха астрономите, „Еволюционното състояние на системата (точно след разпръскването на богатия й на газ диск) я прави изключително ценно да научим за процеса на формиране на земни планети и планетарната архитектура чрез бъдещи наблюдения.“

МЕГА СБЛЪСЪК ОТ ОЧИТЕ НА СПИТЦЕР

Водени от Кейт Су от Университета на Аризона, астрономите използваха вече пенсионирания космически телескоп Spitzer, за да докладват за първите наблюдения на облак от отломки от един от тези сблъсъци, докато минаваше пред звездата си и за кратко блокира светлината. Този метод за намиране на обекти в дълбокия космос е известен като транзитен метод.

Наблюденията позволиха на изследователите директно да определят размера на облака скоро след удара, да оценят размера на сблъскалите се обекти и да наблюдават скоростта, с която облакът се разпръсна. „Няма заместител да бъдеш очевидец на събитие. Всички случаи докладвани по-рано от Spitzer, са неразрешенис само теоретични хипотези за това как може да изглежда действителното събитие и облак от отломки“, каза Джордж Рике, съавтор на новото изследване.

Астрономите наблюдаваха HD 166191 и проведоха над 100 наблюдения около него между 2015 и 2019 г. Астрономите забелязаха, че около 10-милионният звезден прах, остатъчен от образуването му, се е събрал заедно, за да образува скалисти тела, наречени планетезимали. След като газът, който преди е запълвал пространството между тези обекти, се разпръсне, катастрофалните сблъсъци между тях стават често срещани.

Астрономите отдавна търсят да забележат планети, които се развиват. (Представително изображение)

ФОРМИРАНЕ НА ПЛАНЕТИТЕ

НАСА каза, че макар планетезималите да са твърде малки и далечни за разрешаване с телескоп, техните разбивания произвеждат големи количества прах. Spitzer открива инфрачервена светлина или дължини на вълната, малко по-дълги от това, което човешките очи могат да видят. Първоначалният сблъсък генерира достатъчно енергия и топлина, за да изпари част от материала. Той също така предизвика верижна реакция от удари между фрагменти от първия сблъсък и други малки тела в системата.

Изследването показва, че облакът е бил силно удължен, с минимална изчислена площ три пъти по-голяма от тази на звездата. За да се създаде толкова голям облак, обектите в основния сблъсък трябва да са били с размерите на планети джуджета, като Веста в нашата слънчева система, обект с 330 мили (530 километра) широк, разположен в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер“, НАСА се казва в изявление.

„Като гледаме прашни дискове от отломки около млади звезди, ние по същество можем да погледнем назад във времето и да видим процесите, които може да са оформили нашата собствена слънчева система. Научавайки за резултата от сблъсъците в тези системи, можем също да добием по-добра представа за това колко често се образуват скалисти планети около други звезди“, каза Кейт Су.

Астрономите отдавна търсят да забележат планети, които се развиват и новото откритие може да проправи път за първите подобни наблюдения.