Сагата за Килиан Мбапе показва, че силата на футбола се крие в играчите, а не в клубовете | Футбол


Сo на чия страна сте в резултата след решението на Килиан Мбапе да остане Пари Сен Жермен? Гледането на изключителното възмущение в Испания, с пресата, обвиняваща французина в липса на класа, а Ла Лига клеймявайки сделката като „скандална“, повдигна вежди. Но не толкова, колкото ПСЖ, който успява да натрупа пакет от над 200 милиона евро за най-добрия играч в света – въпреки загубата от 224 милиона евро миналата година.

Тук няма добри момчета, само поглъщащо безпокойство, че законите на икономическата гравитация се нарушават в допълнителен ущърб на играта, която обичаме. Както Ла Лига го представи в безпрецедентна атака, трансферът показа, че държавните клубове, като управлявания от Катар ПСЖ, „не зачитат и не искат да спазват правилата на сектор, толкова важен като футбола“ и че „ спортна почтеност” беше заложена на карта.

Те са големи претенции и Ла Лига ги подкрепи с обет да подадат жалба до УЕФА и ЕС. И все пак Реал Мадрид едва ли е образец на добродетел в тази област. Миналата година те бяха централни за Проект на Европейската Суперлига, което застраши спортната цялост на европейския футбол много повече от оставането на Мбапе в ПСЖ. Наскоро и те бяха един от четирите испански клуба, осъдени от най-висшия съд на ЕС да изплатят милиони евро след като постанови, че са се възползвали от държавна помощ.

ПСЖ насаме отблъсна атаките на Ла Лига, като един изпълнителен директор настоя пред мен, че загубата му от 224 милиона евро е разрешена според настоящите правила за финансов феърплей на УЕФА, които бяха разхлабени поради пандемията. Също така се разбира, че на среща на борда на ПСЖ този месец беше разкрито, че Лионел Меси направи на клуба 15 милиона евро миналия сезон, дори след като всичките му разходи бяха взети предвид.

Посланието беше ясно. Да, сделката на Мбапе е лудо скъпа. Но клубът вярва, че може да върне тези пари и да спазва новите правила за финансова феърплей на УЕФА, които влизат в сила през 2025 г.

може би. Но циниците ще се надяват правилата да са по-стабилни от предишната инкарнация, която се оказа по-лесна за заобикаляне от линията Мажино – с ПСЖ и Манчестър Сити сред признатите за виновни. Съществуват също така основателни опасения, че държавните клубове създават инфлационен натиск на трансферния пазар, докато огромното влияние на главния изпълнителен директор на ПСЖ Насер ал-Хелаифи в УЕФА и Европейската клубна асоциация също е невъзможно да се пренебрегне.

Според мен обаче реакцията на новата сделка на Мбапе надхвърля разбираемото пренебрежение към суверенните фондове, управляващи клубове. Става дума и за това колко лесно е за отборите да укрепят предимството си и да разрушат лигите. Някой би ли заложил срещу ПСЖ, който спечели осем от последните 10 титли от Лига 1, като спечели следващата година? А годината след това? Или Байерн Мюнхен, който спечели 10 поредни титли в Бундеслигата, още едно шествие?

Феновете на ПСЖ хвалят „великолепното“ решение на Килиан Мбапе да остане в ПСЖ – видео

Разбира се, има изключения – вижте Манчестър Юнайтед. Но докато английският футбол със сигурност е по-непредвидим, както се видя отново в драматичен последен ден, Манчестър Сити все още спечели четири титли във Висшата лига за пет години и само осем клуба завършиха в челната тройка през последните 25 години. Осем! – същият брой като през първите пет години на Висшата лига между 1992-93 и 1996-97, когато Норич, Блекбърн и Астън Вила се бореха за титлата.

Данните от уебсайта Sporting Intelligence, който проследява заплатите на играчите в множество лиги и спортове, показват, че има силна връзка между сумата, която клубът харчи за заплати и къде завършват в таблицата. Но не трябва да е така.

В САЩ, където горните граници на заплатите, луксозните данъци и проектите за колежански играчи гарантират, че големите лиги се поддържат пикантни и застрашени, разликата е огромна. Мейджър лийг бейзбол има осем победители в Световните серии през последното десетилетие и още пет отбора, които завършиха като подгласници. С други думи, 13 от 30-те отбора на MLB са се борили за най-голямата награда в спорта през последните 10 години.

Междувременно в НХЛ 14 от 32-те клуба в лигата са играли във финал за Купа Стенли от 2012 г. В НФЛ цифрата е 13 от 32, като някои отбори могат да преминат от също-рани до претенденти за Супербоул за няколко пъти на години.

Любопитното е обаче, че липсата на конкурентен баланс на футбола не е накърнила популярността на играта. Едно обяснение, базирано на подробен анализ на данните от икономистите д-р Бабатунде Бураймо и д-р Роб Симънсе, че телевизионната публика се интересува много по-малко от гледането на състезателни мачове, отколкото някога – и вместо това искат големите имена, независимо от опозицията.

И в момента няма по-голям от Мбапе. Според един футболен изпълнителен директор, с когото разговарях, сделката набляга на още по-голяма промяна във властта в полза на играчите, повечето от които се задоволяват да развалят договорите си умишлено, за да получат всички пари от нова сделка.

“,”caption”:”Sign up to The Recap, our weekly email of editors’ picks.”,”isTracking”:false,”isMainMedia”:false,”source”:”The Guardian”,”sourceDomain”:”theguardian.com”}”>

Регистрирайте се в The Recap, нашия седмичен имейл с избрани от редакторите.

Този изпълнителен директор също така посочи, че е имало смисъл Мбапе да изчака и да играе с ПСЖ и Реал Мадрид. И също така ПСЖ да плати огромна такса за влизане, вместо да трябва да подпише друг играч от конкурентен клуб.

Трудно е да се спори с това. Но дали отвратителната изрода на футбола е толкова полезна за останалите от нас е съвсем друг въпрос.