„Нещо странно“ се случва с това как нашата Вселена се разширява и това не може да бъде обяснено от настоящата физика, разкри НАСА.
Данните от космическия телескоп Хъбъл показват, че има огромно несъответствие между текущата скорост на разширяване на Вселената в сравнение със скоростта непосредствено след Големия взрив.
Емблематичната орбитална обсерватория току-що завърши 30-годишен маратон за събиране на данни.
С тази информация Хъбъл успя да идентифицира повече от 40 „маркера за миля“ на пространството и времето, за да помогне на учените да измерят по-точно скоростта на разширяване на Вселената.
Въпреки това, колкото по-прецизни стават тези мерки, толкова повече показват, че се случва „нещо странно“, каза американската космическа агенция.
„Причината за това несъответствие остава загадка. Но данните на Хъбъл, обхващащи различни космически обекти, които служат като маркери за разстояние, подкрепят идеята, че се случва нещо странно, вероятно включващо чисто нова физика“, казаха служители на НАСА.
“Нещо странно” се случва с това как нашата вселена се разширява, разкри НАСА. Нови данни от космическия телескоп Хъбъл показват огромно несъответствие между текущата скорост на разширяване на Вселената в сравнение с момента след Големия взрив
Експертите изучават скоростта на разширяване на Вселената от 20-те години на миналия век, използвайки измервания на астрономите Едуин П. Хъбъл и Жорж Леметр.
Когато НАСА замисли голям космически телескоп през 70-те години на миналия век, едно от основните оправдания за разходите и извънредните технически усилия беше да може да разреши цефеидите – звезди, които периодично светват и затъмняват, наблюдавани в нашия Млечен път и външни галактики.
Цефеидите отдавна са златният стандарт на космическите маркери на мили, откакто тяхната полезност е открита от астронома Хенриета Суон Ливит през 1912 г.
За да изчислят много по-големи разстояния, астрономите използват експлодиращи звезди, наречени свръхнови тип Ia.
Комбинирани, тези обекти изградиха „стълба на космическото разстояние“ във Вселената и са от съществено значение за измерване на скоростта на разширение на Вселената, наречена „константа на Хъбъл“ след Едуин Хъбъл.
Тази стойност е от решаващо значение за оценката на възрастта на Вселената и осигурява основен тест за нашето разбиране за Вселената.
Може да се използва, за да се предвиди колко бързо астрономически обект на известно разстояние се отдалечава от Земята, въпреки че истинската стойност на константата на Хъбъл остава за дебат.
Преди почти 25 години астрономите също откриха тъмна енергия, която НАСА описва като „мистериозна отблъскваща сила, ускоряваща разширяването на Вселената“.
Новото изследване на космическия телескоп Хъбъл измерва 42 от точките на свръхнова – повече от двойно повече от предишната извадка от маркери за космическо разстояние.
Когато обаче започна да събира информация за разширяването на Вселената, се появи несъответствие.
Измерванията на Хъбъл показват, че скоростта е приблизително 45 мили (73 километра) на мегапарсек, но като се вземат предвид наблюденията на дълбоката вселена, това се забавя до около 42 мили (67,5 километра) на мегапарсек.
Мегапарсек е измерване на разстояние, равно на един милион парсека, или 3,26 милиона светлинни години.
Хъбъл (на снимката) обикаля около Земята със скорост от около 17 000 мили в час (27 300 км/ч) в ниска околоземна орбита на около 340 мили височина, малко по-висока от Международната космическа станция (МКС)
Това предполага, че еволюцията и разширяването на Вселената са по-сложни, отколкото сме осъзнали, и че има още какво да научим за това как се променя Вселената.
НАСА каза, че астрономите са „загубени“ да разберат защо има две различни стойности, но предложи, че може да се наложи да преосмислим основната физика.
„Получавате най-точната мярка за скоростта на разширяване на Вселената от златния стандарт на телескопите и маркерите за космически мили“, каза нобеловият лауреат Адам Рийс от Научния институт за космически телескопи (STScI) и Университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд.
Той ръководи научно сътрудничество, изследващо скоростта на разширяване на Вселената, наречено SHOES, което означава Supernova, H0, за уравнението на състоянието на тъмната енергия.
„За това е създаден космическият телескоп Хъбъл, използвайки най-добрите техники, които познаваме, за да го направи“, каза Рис.
„Това вероятно е магнумът на Хъбъл, защото ще са необходими още 30 години от живота на Хъбъл, за да се удвои дори този размер на извадката.“
Рис каза, че е най-добре да се види скоростта на разширяване не за точната му стойност към момента, а за нейните последици.
„Не ме интересува каква е конкретно стойността на разширението, но обичам да го използвам, за да науча за Вселената“, добави той.
Сега НАСА се надява да получи повече яснота относно разширяването на Вселената с помощта на космическия телескоп Джеймс Уеб, стартиран през декември миналата година.
Това трябва да позволи на учените да видят нови точки, които са още по-далеч и с по-добра разделителна способност.
КАКВО Е ТЪМНАТА ЕНЕРГИЯ?
Тъмната енергия е фраза, използвана от физиците, за да опишат мистериозно „нещо“, което причинява необичайни неща да се случват във Вселената.
Вселената е пълна с материя и привличащата сила на гравитацията привлича цялата материя заедно.
След това дойде 1998 г. и наблюденията на космическия телескоп Хъбъл на много далечни свръхнови, които показаха, че преди много време Вселената всъщност се е разширявала по-бавно, отколкото днес.
Вселената не само се разширява, но се разширява все по-бързо и по-бързо с течение на времето“, каза д-р Кати Ромър, учен от Dark Energy Survey за MailOnline, както е илюстрирано в тази графика на НАСА.
Така че разширяването на Вселената не се забавя поради гравитацията, както всички мислеха, то се ускорява.
Никой не очакваше това, никой не знаеше как да го обясни. Но нещо го причиняваше.
„Вселената не само се разширява, но се разширява все по-бързо и по-бързо с течение на времето“, каза за MailOnline д-р Кати Ромър, учен от Dark Energy Survey.
„Това, което бихме очаквали, е, че разширяването ще става все по-бавно и по-бавно с течение на времето, защото са минали почти 14 милиарда години от Големия взрив.“